Как да работим с модула на Пол Херску?

Трудности при реперторизирането. Защо е необходима нова перспектива?

Пол Херску

Всеки класически хомеопат трябва да използва реперториум. Лекарствата в нашата Материя Медика имат толкова много симптоми, че е просто невъзможно да ги запомним всичките и за всяко лекарство. Всъщност един измежду многото признаци, че хомеопатията се развива активно, е отбелязването на факта колко нови лекарства са били доказани всяка година. Потенциално това е много полезно за нашата работа, тъй като нашата Материя Медика се разраства от 100 до 1000 и евентуално до 10 000 лекарства. Както ни е известно, някои лекарства имат само 40, отбелязани в реперториума симптома, но други имат по 15 000 симптома.

Налице е математическата тенденция, заложена в Реперториума, “големите” лекарства да бъдат представяни много по-често, отколкото “малките”. Това означава, че статистическата вероятност да се спрете на по-често изброените лекарства, е по-голяма от тази да изберете някое от по-рядко споменаваните лекарства.

Това всъщност е и главната причина за порочния кръг, в който попадаме, когато на практика в рубриките се записват предимно “по-използваните” лекарства, а “по-малко използваните” изостават далече назад. Необходимо е тази статистическа тенденция да бъде осъзната, проблемът трябва да бъде разгледан експедитивно, така че реперторизацията да стане това, което би трябвало да бъде. Съществува ли начин, по който можем да използваме реперториума така, щото както големите, така и малките лекарства равностойно да бъдат представени в реперториума? В него иманентно е заложена склонността да посочва главните лекарства като правилен избор, когато подбираме всеки и всякакви симптоми в тяхната тоталност.

Обикновено разрешаваме проблема като взимаме част от симптомите, представящи тоталността на пациента. Но кои симптоми да подберем, така че те наистина да представят цялостната картина на пациента и на заболяването му. Този въпрос разкрива два проблема при анализа и реперторизацията – кои симптоми да използваме и как да обясним несъответствието с броя на рубриките, в които са посочени лекарствата.

Друга трудност, с която трябва да се справим, е въпросът какво всъщност представлява Реперториумът. Това е справочник, в който изброени всички симптоми, при които е имало положителни резултати при лечението, или които са били доказани. Същевременно с това са изброени всички лекарства, които се съотнасят към дадената частна категория/рубрика. Например рубриката може да бъде Глава: болка, над лявото око, продължаваща от 15 до 18 часа (Head: pain, above left eye, 3pm lasting to 6pm) и да има само едно лекарство. Рубриките може да бъдат много конкретни, както е тази, но могат да бъдат и много общи. Една обща рубрика би била например Глава; болка (Head; pain) и тя ще съдържа няколкостотин лекарства.

Това ни насочва към следващата трудност при реперторизирането и работата с реперториума. Колкото по-специфична е рубриката, толкова по-добре е това за хомеопата, тъй като по-вярно представя близкото до състоянието на пациента лекарство. Специфичните рубрики обаче са по-скоро прекалено специфични и поради това непълни, което може да ни подведе. Фактът, че е посочено само едно лекарство, обаче не означава, че само то може да се справи със симптома. Така че въпросът с идеалните рубрики остава неразрешен.

Съвсем скоро става ясен и един друг проблем на реперторизирането. Изглежда невъзможно да се напаснат точно всички симптоми на пациента към дадено лекарство. Явно е, че има изключително много симптоми, а няма такова лекарство, което да покрива всичките едновременно. Въпросът тук е, че всъщност няма такова лекарство, което да се среща във всички рубрики. Хомеопатичната философия изисква да има припокриване на симптомите на лекарството с тези на пациента. И така, тези, както и други теоретични проблеми, правят реперторизацията сравнително трудна. Да не забравяме също, че съществуват и много концепции как да подбираме необходимите симптоми при реперторизирането, но няма ясни критерии кога коя от тях да прилагаме. Ето защо човек се обърква при подбора на симптомите в различните случаи. Това ни принуждава да реперторизираме по най-различни методи и всеки път да се питаме дали сме на прав път.

Следващият проблем е свързан с думите, които използва пациентът. Те могат да създадат трудности при сравняването им с оригиналния език на Реперториума (на доказванията). Например пациентът казва: “когато ме боли глава, изпадам в паника” или “когато имам разстройство, изчезвам от работа” какво означава това? Как може хомеопатът да съотнесе тези изрази към езика на доказванията, направени например отпреди 200 години.

Друг въпрос е, че лекарството, което търсите, може да не е посочено в точната рубрика, защото то просто не е било достатъчно добре доказано. В Реперториума има много, много грешки – грешки на превода, печатни грешки, което още повече усложнява работата ни с базата данни, която използваме. Тъй като моят модул не се занимава конкретно с този проблем, фирмата “Арчибел” се е заела с него. Причината, поради която избрах да работя с тях, беше задачата, с която хората там са се заели през последните години при коригирането на базата данни и изчистването на грешките.

И накрая искам да кажа, че често са необходими много години на внимателно проучване и на практика, за да се научиш как се подбира необходимата информация, въз основа, на която да се направи едно добро предписание.

Обобщени, проблемите изглеждат така:

  1. трудно е да се подбира необходимата ни информация
  2. не винаги знаем дали разполагаме с достатъчната информация
  3. доказването на лекарствата е непълно
  4. в Реперториума има много грешки
  5. рубриките са непълни
  6. налице са трудности с (интерпретирането на) езика
  7. множеството методи за реперторизиране дават различни резултати
  8. налице е тенденцията към избор предимно на големи лекарства

Циклите и сегментите – един нов поглед

Методът “Херску” позволява логично и цялостно изучаване и практикуване на хомеопатията. По-долу накратко е представен общият план за това как да се използва Реперториумът и частите на реперторизиране според този метод. Ако искате да се запознаете с него в подробности, прочетете материала за Stramonium –
едно въведение в циклите и сегментите или философия на лекуването, един цялостен подход към хомеопатията. Още преди времето на Ханемановата хомеопатия болестта е била разглеждана като отделна величина, поради което е бил необходим и метод, който да я описва, да я разглежда като едно заболяване. Той би трябвало да е изчистен от всички по-горе споменати трудности. Аз разработих подобен метод за разбирането на хомеопатията, посредством изуването на цикли (модели), представящи всяко лекарство и сегментите (или подмодели), които преминават през цикъла.

Накратко, според мен моделът на пациента е това, което Ханеман има пред вид, когато говори за тоталност на симптомите, но това всъщност е по-скоро тоталният модел на болестта. Ако съумеем да погледнем на болестта по този начин, ще бъдем в състояние по-добре да разпознаваме и отделяме основните елементи или главната идея, които аз наричам фундаментални сегменти във всяко от лекарствата. Това ще ни даде възможност да възстановим веригата от събития и да ни покаже модела, който най-точно пасва на всичко, което знаем за пациента. Мисля, че всеки симптом, който ни дава пациентът, е един пример за определен фундаментален сегмент, който действа в цикъла на заболяването на този човек. С други думи, симптомът не се разглежда сам за себе си, а е свързан с други симптоми, и на практика е един от фундаменталните сегменти на пациента или на лекарството и ще се проявява отново и отново на много места и по различни начини чрез различни симптоми. Някои от тях ще откриваме в съответните рубрики, а някои – не. Това обаче не е толкова важно, важен е сегментът, основната идея.

Самият цикъл е поредица от събития, съставен от определен брой фундаментални сегменти. При повечето пациенти и лекарства ще се обособят от четири до шест фундаментални сегмента. Всеки от тях може да бъде раздробен на по-малки части, което ще придаде повече специфичност на лекарството. Всеки сегмент може да бъде предаден чрез една дума или фраза като например “силно желание за контрол” или “насилствена свръхреакция”. В Logo Модула на Херску ще забележите, че всеки сегмент е свързан със стрелка със следващия сегмент, който представя директния резултат към онова, което следва. По своеобразен начин това прехвърля пациента в следващия сегмент. Всеки плавно преминава в следващия го, докато се завърши пълният цикъл от сегменти. Цикълът това е болестта. Може да скачате към която точка си пожелаете и да започнете от който искате сегмент. Моделът е в непрестанно свободно движение.

Всяка тема, която се появява при пациента, по някакъв начин ще пасне към някой от онези групови модели (clusters) или сегменти, които съставляват цялостния модел на лекарството. Заради това аз наричам тези основни идеи фундаментални сегменти. Фундаментални, защото са съществени и главни, а сегменти, защото те са част от целия цикъл.

превод: Росица Кунева