Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз

СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ

През месец юли на българския книжен пазар се появи интересната книга за демографските, социални и етнически промени и предизвикателства в Европа през XXI в. „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз“. Книгата дискутира съвременната ситуация в континента и възможните посоки на негово развитие през настоящия век. Основните акценти са безпрецедентното застаряване на европейското население и манипулациите на етническа и религиозна основа.

В контекста на глобализацията Европа се превръща в опитно поле, на което се апробират новите обществени форми и идентичности. Континентът е първият, който преминава през демографски преход, още през XIX в. и реализира своя демографски взрив, но също така е и първият, който попада под ударите на демографската криза. В рамките само на век се измениха и подобриха качествено условията на живот и се повиши в пъти жизненият стандарт. Тази позитивна промяна доведе обаче и до промяна в ценностната система, а оттам и в репродуктивните нагласи. Днес няма европейска държава с коефициент на детност над 1,8, а за осигуряване на разширено възпроизводство са необходими стойност от поне 2,2. Вече четвърто поколение се наблюдава стесняване на детеродният контингент. Успоредно с това непрекъснато се повишава средната продължителност на живота и средната възраст на населението. Само за век средната продължителност се е покачила от около 40 на 80 години. Може би това е цената, която плаща Европа за икономическият си ръст и качеството на живота. Днес европейското общество е силно застаряло без изгледи да излезе от ситуацията чрез рязко повишаване на раждаемостта.

Застаряването на европейското население е едната плоскост на сериозната демографска промяна в Европа. Другата е очерталата се в началото на настоящия век свръхимиграция към континента от бившите европейски колонии в Африка, Западна и Южна Азия. Европа е оградена от пояс държави, които са демографски жизнени, с акумулиране на много младо население, но и с редица социални и икономически проблеми. Високата младежка безработица, ниският жизнен стандарт и особено измененията на климата и острият недостиг на вода все повече ще провокират емиграция. ООН говори за глобално разместване на население през XXI в., като очаква между 2007 и 2050 г. по 2,2 млн. д. на година да емигрират от развиващите се към развитите региони. От тях над 1,5 млн. ще влизат в Европа – 377 000 ще са от Африка, 1,2 млн. от Азия. През 2010 г. 85% от ръста на населението в ЕС е от имиграция. Към 1 януари 2010 г. общият официален брой на неевропейците, живеещи в държави от ЕС е близо 20 млн. д. Отделно според оценъчни данни нелегалните емигранти са межди 2,6 и 6 млн., а все още няма статистика за процентът на смесените бракове, които са също част от етническата и расова промяна. И ако външно емиграцията се провокира от условията за живот в Африка и Азия, то вътрешно Европа има нужда от нея заради редуцирането на трудоспособният контингент население в резултат на демографската криза. Имиграцията е пряко обвързана както с подържане на баланса на трудовия пазар така и с пенсионната възраст и нивото на пенсиите. Великобритания се нуждае от 88 000 имигранта годишно, за да запази съотношението активно-неактивно население, а най-застарялата държава Италия се нуждае от 6500 емигранта на всеки 1 млн.ж. (377 000 годишно), в противен случай пенсионната възраст трябва да нарасне до 77 г. При сегашните демографски тенденции до 2050 г. населението на ЕС ще намалее с 65 млн.д., което при продължаващото увеличение на средната продължителност на живота означава, че пенсионната възраст трябва да се повиши на 73-74 г. Необходимо е да се преослисли отношението към имигрантите и да се преодолее изкуствено насадения страх от тях в европейците, тъй като колкото те имат нужда от Европа толкова и Европа има нужда от тях. А в един глобален свят без граници и с усъвършенствани транспортни и комуникационни средства миграциите и смесването на население ще се превърнат в естествена среда за живот.

Научната и демографска информация в книгата са поднесени увлекателно, стилът е оригинален и интригуващ за широк кръг читатели. Илюстрирана е с множество диаграми, картосхеми и снимки, които нагледно показват протичащите процеси. Анализът е обогатен с редица лични примери, което дава възможност на читателя да се почувства част от случващото се. Езикът е достъпен и приятен за четене, а изложената фактология преобръща представите за Европа и класическите ценности в нея. Заложените хуманни идеи са много важни, особено в сегашната ситуация на криза, когато лесно може да се провокира страх, омраза и жажда за конфронтация в хората.

Разгледан е многопластово един от най-актуалните и взривоопасни съвременни проблеми – религиозното противопоставяне между християнството и исляма. Изяснени са общите корени, произход и ценностна система на двете световни религии, което напълно потвърждава основната теза на автора, че всеки религиозен конфликт е резултат от манипулация, неграмотност и страх. Религията по дефиниция означава мир и любов към ближния и няма световна религия, която да проповядва насилие или да оправдава убийството в името на Бог. Последното е посегателство срещу вярата и хуманността. В книгата това е представено чрез анализа на два типови конфликти – ирландският в рамките на християнството и войната в Босна при разпадането на Югославия. На остров Ирландия вече в продължение на 6 века гори братоубийствен конфликт между протестанти и католици, при който ежедневно загиват хора и от двете страни. Босненският е конфликт е показателен за това какво може да се случи в Европа, ако се тръгне по пътя на религиозната конфронтация по оста християнство-ислям, накъдето се опитват да я тласната както крайни националисти, криещи зад християнската идеология, така и крайни ислямски радикалисти, боравещи свободно и спекулиращи с идеята за джихад.

Сред темите в книгата са още връзката между глобализацията и трансформацията на етническите и национални идентичности, моделите за бъдещо развитие на континента при залеза на държавата-нация и формирането на нови идентичности. Застъпена е идеята, че въпреки множеството трудности и скептицизъм европейският проект е обречен на успех, а пътят е в задълбочаваща се интеграция и превръщането на Европа в политическо образование от федеративен тип, в който държавите ще преотстъпват все повече правомощия по своето управление на наднационалните структури. Мнението на автора е, че в една такава Европа националните идентичности постепенно ще загубят своето значение и ще се трансформират или в наднационални (общоевропесйки), или в локлано-градски, при които водещо ще е не мястото, където е роден човек, а мястото, където живее и се чувства най-добре.

„Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз” представя някои абсолютно нови виждания за развитието на Европа и застъпва тези, които са колкото смели и радикални, толкова хуманни и разчупващи рамките на войнстващия национализъм и религиозните догми. Тя очертава една нова мултиетническа, мултирелигиозна и мултирасова Европа на XXI в., в която водещи ще са хуманността, развитието и интелекта.