„Сега ние ясно виждаме как Ханеман е възприемал болестите от миазматична гледна точка; и как, когато е бил готов да направи избор на лекарство за хронична болест, той е базирал предписанието си върху онези симптоми, които гравитират около съществуващ активен, хроничен миазъм. Как да се запознаем с начина, по който Ханеман е предписвал? Като проучваме неговия Органон и книгата му върху хроничните болести. Как да разберем кои симптоми принадлежат на хроничен миазъм? Като изучаваме всеки от тях – Псора, Сифилис и Сикоза – във всичките им фази и наслагвания едни върху други.”
Д-р Дж. Х. Ален, „Хроничните миазми”
„Ние не правим опит да обясним Ханемановата концепция за причините за болестите с термините, които използва съвременната медицина. Езикът, на който той пише за хипотези, които днес са безспорни, може да ни изглежда като чудата отживелица. И въпреки това, концепцията на Ханеман за миазмите е подкрепена фундаментално от съвременните изследвания. Независимо дали използваме термините „миазъм”, „псора” или „сикоза”, и дали приемаме или не приемаме обяснението, което Ханеман дава на тяхната природа, ние оставаме лице в лице с факта, че състоянията, които той причислява към тези термини, в действителност съществуват. Никоя друга теория или обяснение не предлага толкова ясно разбиране за подлежащите елементи на хроничните болести.”
Д-р Харви Фарингтон, „Хомеопатия и хомеопатично предписание”