Би било несправедливо да съдим заетия хомеопатичен лекар за това, че уморен от своя усилен ден, той изпива чаша вино с приятели или изиграва една игра на вист. Може би ще се намерят някои по-подходящи възстановителни занимания за един образован мъж от бутилката и картите; но все пак никой не бива да бъде задължаван за нищо, а трябва да бъде оставен да следва своя вкус.
Но извън тези часове на почива той трябва – от време на време, когато не е прекомерно търсен от своите пациенти – да изпълнява дълга, който неговата професия му вменява, а именно да увеличава и усъвършенства своите знания по собствен почин. Така лекарят става не само по-съзнателен, още повече предвид факта, че неговата наука постоянно се развива; но и развива една много съществена част от работата, която е въпрос на памет и се нуждае от постоянно опресняване.
Клеменс фон Бьонингхаузен
Мюнстер, 1863 г.
Изразяваме надежда, че тази книга ще бъде от полза и предимство за онези представители на нашата школа, които досега не са имали възможност да размишляват върху мисълта на фон Бьонигхаузен отвъд времето.
Д-р Т. Л. Брадфорд
Филаделфия, 1908 г.