Използването на нозоди в хомеопатията е похват, който наред с въздействието на самото лекарство, цели също антимиазматично въздействие и премахване на последствията от по-раншно потискане. Вярно е, че нозодите са хомеопатични лекарства, чиито характеристики трябва да се излекуват. Нозодите обаче имат и дълбочинно влияние върху разбудения миазъм, чиито белези са забелязани от опитния хомеопат при снемането на случая. Когато тези лекарства се приложат синхронично, тоест едновременно според подобието на симптомите и според миазматичните белези, те предизвикват образ към излекуване на упоритите, вкостенели случаи на хронични болести.
В тази книга, измежду останалите нозоди, д-р Хенри Алън е поместил лекарствените доказвания на трите фундаментални миазми на д-р Самуел Ханеман – псора, сикоза и сифилис.
Предисловиe от издателите (Филаделфия, 1910)
Доктор Алън винаги е смятал тези лекарства за хомеопатични, а не за изопатични; че те ся доказани като хомеопатични лекарства и че са предписвани според тоталността от симптомите. Предварителните бележки към всяко лекарство в тази книга ни съобщават всичко, което е известно за източниците на доказванията.
Том 1: Adrenalinum, Ambra grisea, Anthracinum, Bacillinum, Cholesterinum, Diphtherinum, Electricitas, Lac caninum, Lac vaccinum defloratum, Lac felinum, Lac vaccinum, Lyssinum, Magnetis poli ambo, Magnetis polus arcticus, Magnetis polus australis
Том 2: Malandrinum, Maralia officinalis, Medorrhinum, Psorinum, Pyrogenium, Secale cornitum, Syphilinum, Thyroidinum, Tuberculinum, Ustilago, Variolinum, Vaccininum, Доказване на X-ray