„Защото истината е вечна като всемъдрия, великодушен Бог. Тя може дълго да убягва от погледа на човека, докато не настъпи времето, предопределено от Провидението, когато нейните лъчи неустоимо разчупват облаците на предразсъдъците и възвестяват настъпването на зората, която заблестява с ярка и неугасима светлина за благото на човечеството.“
(Органон, Шесто издание)
Изборът на включените в настоящата книга есета цели да помогне за добиване на перспектива към Органона на лечебното изкуство и за изясняване на някои въпроси. Най-добре се пие вода от извора, гласи една известна наша поговорка; така че за всеки хомеопат са незаменими размишленията, душевните откровения и указанията на нашия master. А и с тези трудове читателят добива възможността да очертае мислено извървения от големия новатор път до ярките открития, положили основите на науката хомеопатия. В края на книгата е поместен кратък исторически очерк за установяването на принципа Similia similibus в медицината от Самуел Ханеман, написан от мен. С него съм направила опит, маркирайки основните моменти по неговия път и подпомогната от майсторите биографи, да скицирам трансформацията у този човек, която му е отредила безсмъртие.
Перото на Ханеман е като адреналин в сърцето. Винаги верен на истината, безмилостен в поставянето на голите факти – но и безкрайно състрадателен, фин изтънчен дух. Бе откровение да бъда в неговата компания – за щастие не за последен път.
Цветана Коджабашева