Насочващите симптоми в нашата Materia Medica

„Никога не сме избирали лекарство по свободна генерализация, каквато е модата сред мнозина, които считат това за по-научно. Никога не сме вървяли върху кокилите на патологията, а сме вземали симптомите като реалност, която от една страна е наблюдавана у доказващия, а от друга – у болния човек.

Фрази като „голяма отправна точка“ и „център на действие върху ганглийните нервни центрове“ са приумици с научно звучене, каквито всеки новак може да изфабрикува според последната мода.

Определенето за характеристика като „симптом, който не се намира при повече от едно лекарство“, е доста неправилно. Подобен уникат, който се среща сред голяма колекция от симптоми, трябва да бъде гледан с подозрение. Обратното, нашите най-сигурни доказани характеристики, които са потвърждавани много, много пъти, никога не са такива, свойствени за едно единствено лекарство.

Преди много години, по време на лекциите по Materia Medica за студентите в Алентън, на дъската бе нарисувана една малка схема:

Характеристиката може да бъде открита в един или повече от тези квадранти. Три опорни точки, според математиците, са достатъчни да поддържат някой предмет, следователно можем да приемем, че три характеристики са достатъчни, за да направят излекуването много вероятно.

Правило в моя живот е нищо или никога да не приемам за истина, ако то не се окаже почти математическа истина, доколкото това е възможно в съответната научна област; а от друга страна, никога да не отхвърлям нещо като неистина, освен ако има сериозни доказателства за неговата лъжовност.

Някои ще възразят: „ Но така твърде много неща – по-голямата част от всички наблюдения – ще останат между двете положения, неопределени“. Така и ще стане, а може ли да се направи нещо срещу това? Може, но единствено чрез събиране на най-внимателни наблюдения и добавянето им към общия архив на знанието.“

Константин Херинг, из „Предговор“ към том I