„Превод“ от не-човешкият език на болката

Болестта може да замръзва от страх като заек, да се умилква като гладна котка, да лети като белоглав орел, да плете паяжини от интриги или да клъвва с ласкателния си, змийски език, тя може да е вятърна като глухарче, да се увива като бръшлян или лиана, може да е твърда като стомана, силна като титан или прозрачна като етер, може да е солта на масата или снегът на Южния полюс. Може да е стих или песен. Може да е недостигната мечта или пиедесталът, който е зает от друг.

Може да е всичко…

За да разберем този език, трябва да се научим да слушаме. И да мълчим. Само в тишината на паузата музиката си взима дъх.

Екатерина Чамурлийска