Избор на симптоми за реперторизация и изучаване на критериите за подчертаване.
Джордж Витулкас
Третото измерение в хомеопатичното предписание
Обикновено никога няма да намерим лекарството, когато търсим просто тоталността на симптомите, в една плоскост, без да правим необходимата оценка. Всеки случай притежава някаква дълбочина, индивидуалност, особеност, но най-вече има свой център на действие. Когато искам да открия тези фактори, аз питам моите студенти “Кажете ми кое е най-важното нещо, което видяхте в този пациент”. След това те казват кое най-много ги е впечатлило, например “Усетих колко много мъка има в живота на този човек”, или “лицето му имаше такъв безучастен вид”. Тази информация трябва да се подчертае с три черти.
Други симптоми трябва се подчертаят два пъти, или ако не са толкова силно изразени, ги подчертаваме само с една черта. Същото става, когато и аз самият снемам случая. “Кои са симптомите, изразени най-силно и как са били проявени?” Понякога важните симптоми могат да бъдат скрити, когато човекът не дава информация поради страх да не му се присмеят заради психичното му състояние.
Да усетиш това колебание на пациента е от решителна важност, защото тогава можем създадем сигурна и окуражаваща обстановка, в която той може да говори свободно, без да мисли, че отношението към него е осъдително. Именно тези симптоми на трудното изразяване често се явяват и център на случая. Преведени на езика на реперториума, те стават силни, необичайни и ясни симптоми, които разрешават случая. По този начин може да се стигне до автентична оценка на симптомите и да се изгради триизмерното разбиране за болестта.
Софтуерната програма Vithoulkas Expert System (VES) се основава именно на тази триизмерна идея за същността на болестта. VES е програмирана да търси същата триизмерна картина във всеки случай, който се подлага на анализ. Ако симптомът е подчертан с три черти, тя казва на компютъра да обърне особено внимание и да даде висока стойност на лекарства, които също са от трета степен за съответния симптом. Лекарствата, представени от втора и първа степен ще имат по-ниска потвърждаваща стойност за този симптом. В действителност, ако кажете на компютъра да търси Еверест чрез описанието на най-характерните му особености, то той ще ви отговори с израза “това е картина на Еверест”, а не с “това би могло да бъде всяка планина в Хималаите”.
Програмата ше даде по-голяма стойност и на лекарствата в по-малките рубрики. Затова, ако кажем на компютъра да търси висок, слаб, чернокос мъж с бяла брада, той ще го намери, защото въпреки че висок и слаб са някаква помощ за него, то черната коса и бялата брада са изключително ясни признаци.
И ако този мъж има едно синьо и едно кафяво око, то това се превръща в суперхарактерен симптом и е истински ключов симптом, който ще бъде от изключително значение при намирането на “лекарството” в програмата. Ето такъв вид е информацията, която трябва да заложим в компютъра при всеки един случай, така че да му дадем възможност да “обмисли” всички варианти и да предложи решение, до което не може да се стигне при една проста, повърхностна реперторизация.
Програмата работи най-ефикасно, когато подчертаването е направено съобразно силата и честотата на симптома. Подчертаването с една черта означава, че симптомът се появява понякога и не много силно. Две черти означават, че симптомът е по-силен или по-чест, но не и двете заедно. Три черти означават, че симптомът е, както по-силен, така и по-чест. Четирите черти означават много силен и много чест симптом. Други критерии, които оказват влияние при подчертаването, са ясните умствени симптоми, особените, силно изразените общи симптоми, ясно и силно изразените модалности, причинните симптоми, онези, които са изразени спонтанно или ясно. Една или две допълнителни черти могат да се дадат, ако при даден симптом са налице един или повече от тези критерии. Тогава определено можем да пристъпим първо към тяхното реперторизиране.
Когато вече сте решили как да подчертавате, можете да погледнете лекарствата в съответната рубрика. По-добре е да не ги виждате преди това, защото има опасност да започнете да подчертавате така, че да ви излезе лекарството, което сте решили да дадете. Цялото упражнение се състои в това, мнението на компютъра да бъде на второ място, въз основа на категоричните факти, след което чрез интуицията си да решите какво да правите. Така ще можете да промените навиците си в предписанието и ще откриете, че можете да правите предписания, по начин, който преди не сте и подозирали. Като начало прегледайте рубриките, вижте колко са големи и от каква степен са лекарствата в тях. Ако има такива с черно, с главни букви и подчертани, това означава подчертаване с 4 черти. Това трябва да се отбележи като особено силен, отличителен умствен симптом, и да се провери дали пациентът не се нуждае от това лекарство. Това ще бъде съвсем точно, ако и вие сте го подчертали в записките си с 4 черти.
Намерете рубриката “Страх от гръмотевици” (fear of thunderstorms) и ще видите че Phosphorus e представен от четвърта степен. След това погледнете лекарствата, написани с главни букви, които отговарят на подчертаване с 3 черти. Отново се запитайте дали вашият пациент няма нужда от някое тези лекарства.
Такива лекарства могат да станат важни, ако и вие сте подчертали симптома 3 пъти. И накрая разгледайте лекарствата в наклонен шрифт (italics), които отговарят на подчертаване с две черти, а обикновено написаните лекарства – подчертаваме с една. Особено важно е да се разгледат последната група лекарства, ако не сте успели да изберете някое общо лекарство или полихрест.
Например аз имах случай на жена, която бе преживяла отхвърляне в една връзка. Месеци наред тя не можеше да излезе от дълбоката депресия, предизвикана от това. Дадох и обичайните лекарства за тъга и отхвърляне, но те нямаха ефект. Една нощ тя ми се обади и ми каза, че има силно повръщане, диария и слабост. В рубриката forsaken feeling видях Camphor от първа степен и я попитах дали е топлокръвна или зиморничава. Тя каза “аз съм студена при допир, но искам да лежа на студения под в банята”. Вече знаех, че съм намерил нейното лекарство за скръб и за острите й симптоми. След около час тя вече се чувстваше по-добре. Този случай показва колко ценни могат да бъдат симптомите от първа или втора степен, особено ако това са умствени симптоми. Често има прекалено много лекарства,за обикновени симптоми като напр. повръщане, диария и слабост.
Симптомът може да бъде избран за реперторизиране като кликнете с мишката на иконките 1,2,3,4 в горната лента на прозореца. Това се прави за пестене на време, при положение, че със сигурност знаете точно коя рубрика искате да използвате и не искате да гледате лекарствата в нея.
Друг един метод за избор на симтоми е като кликнете върху файловата икона вдясно от бинокъла. Тук можете да избирате степента, ограничаването и групата, в която искате да бъде симптомът. Броят на клипбордовете, в които искате да разположите симптомите си, може да бъде избран от екрана. Придвижете курсора до желаната от вас рубрика и напишете: +1,2,3,4
Когато снемам случая, аз обикновено започвам реперторизирането, когато имам два симптома, които ми дават необходимата информация. Например детето има ушна инфекция и е с много раздразнителен характер. Дори и без да правим реперторизация, Chamomile ще бъде очевидно възможният избор, но за да можем да оставим случая отворен и нашето мислене гъвкаво, добре би било да реперторизираме тези два симптома и да зададем въпроси, с които да изключим всички други възможности. Идеята е да се добави един ясен, точен симптом и да се види как той ще повлияе анализа. След това могат да се зададат потвърждаващи въпроси според предложенията, които дава компютърът. Добре е да се пита за последните три потвърждаващи симптома за всяко възможно лекарство, защото така то ще може да бъде избрано най-обективно. Ако при дадения пациент липсват един или два потвърждаващи симптома, това не означава, че непременно трябва да изключим подобна възможност, тъй като то би могло да бъде най-сигурното лекарство – симилимум.
Желателно е потвърждаващите въпроси да се задават така, че пациентът де не разбере какво точно търсите. Затова, ако искате да разберете дали пациентът има силна жажда за студена вода, по-добре е да попитате: “Най-вероятно вие не обичате много да пиете вода?”. Ако той ви отговори “Напротив, всъщност обичам да пия вода и то много.”, това много сигурно ви показва, че той има силна жажда. Ако въпросът е бил зададен така: “мисля,че вие имате силна жажда”, а отговорът е “Да, наистина съм много жаден”, то вие никога не можете да сте сигурни, че сте получили точнната информация. Възможно е да ви е казал това, което сте искали да чуете, за да ви угоди.
Добре би било също да проверите дали онези симптоми, които използвате при реперторизацията са наистина толкова точни, чести и силни, както първоначално сте смятали. За да получите най-голямата възможна точност, можете отново да попитате за същия симптом, но по друг начин, напр. “Колко пиете между храненията”. В някои случаи съм пропускал да дам точното лекарство при първото предписание, защото не съм тълкувал достатъчно точно онова, което виждам. По тази причина и подчертаването не е било точно или пък е било повлияно от онова, което аз съм искал да бъде.
превод: Росица Кунева