Разказ за разказа „За петата ракия или колко хубав е животът“

Историята на написването, а после и на популяризирането на разказа „За петата ракия или колко е хубав живота” си едно цяло приключение.

Самата история се случи през 2004г. Оттогава аз многократно съм я разказвал на студенти, на приятели, когато седнем на маса, но само в устен вариант.

Разказ за разказа "За петата ракия или колко хубав е животът"

И така до юни 2012г., когато мой близък приятел се зае да организира една интересна инициатива, наречена „Майстор на думите”. В нея събира различни хора, които в рамките на 15 минути трябва да презентират някаква история и да пленят публиката. Победителят се определя чрез гласуване от самата публика.

Когато се явих на първото издание на „Майстор на думите” сред другите участници имаше такива, които са публично известни, със самочувствие, имаха си дори и агитки и аз доста се чудех какво търся там. Дойде обаче и моят ред. Презентацията ми бе за „Уругвай, петанката и Александър Дюма”. От дете обичам Дюма, петанката открих случайно, но се превърна в една от най-големите ми страсти, а за огромната си любов към Уругвай, във връзка с футбола, мога да говоря дни наред. Започнах презентацията си доста нервен, но на 3-та минута видях, че всички пляскат и се смеят от сърце. Успокоих се, а после спечелих състезанието.

По правилник победителят участва и следващия път. Когато започнах подготовката си за второто издание на „Майстор на думите” исках да изненадам хората, гледали ме първия път, а и да направя една интересна провокация и експеримент. Самият аз съм доцент д-р в СУ „Св. Климент Охридски”, а тясната ми специалност са етно-религиозните конфликти. Може би, защото съм убеден хуманист, идеалист и противник на всякакво разделяне между хората, особено на религиозна основа, си избрах тази специализация.

Та, идеята ми бе на „Майстор на думите” за 15 минути да разкажа две истории, свързани с религиите. Религиите, които разделят, но и религиите, които събират хората. Исках едната история да е тъжна, много тъжна, а другата весела, много усмихната. Експериментът се състоеше в това да разбера мога ли само за 15 минути първо да разплача хората, а после да ги развеселя от сърце. Е, успях! Тъжната истрия бе за фаталния край на една чиста и много романтична история. Става въпрос за сараевските Ромео и Жулиета – Адмира (мюсюлманка) и Бошко (християнин), които са убити по време на Босненската война, защото отказват да се разделят. А веселата история бе точно за „Петата ракия…”. Хората плакаха и се смяха, аз постигнах целта си и пак спечелих. Дата беше 26 юни 2012 г., а видеото е тук.

Тогава в публиката бе една от редакторките на сайта за литература и изкуство Public republic, Росица Йотковска. След презентацията ме попита дали я имам тази история написана. Аз отговорих, че я нямам, а тя ме попита бих ли я написал, за да я публикуват в сайта. Написах я, но публикуването много се проточи.

Междувременно от печат излезе книгата ми „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз” и за първи път, по време на представянето на книгата в предаването „На кафе”, на 4 октомври 2012 г., имах възможност да разкажа тази историята от разказа „За петата ракия” в национален ефир.

Мина близо половин година. Когато най-накрая я публикуваха на 10 май 2013 г., бях много радостен. После зачаках дали ще има коментари за нея, но… коментари нямаше. Минаха няколко дни. Първоначално проверявах редовно, но после се отчаях, а самият разказ слизаше все по надолу в листата, тъй като се публикуваха нови неща. След една седмица, когато разказът вече трябваше да отпадне от листата, видях, че имам един и то позитивен коментар. Много се зарадвах, че в моя живот ще имам един публикуван художествен разказ, с един позитивен коментар за него. И после, разбира се, забравих за това. След няколко дни се събираме с приятели да играем петанка, и единия от тях – Бат Станя, ми казва горе долу следното:

– Абе Жорка, я да вземеш да ми дадеш автограф сега, че после с тая известност я се доредя до теб, я не!

Аз погледнах много учуден и му отговарям:

– Ти майтапиш ли ме нещо, Станка, та с какво съм известен аз?

Той също се изненада:

– Че как, твоят разказ за „Петата ракия” е предизвикал някакъв луд фурор във Facebook.

Самият аз си бях изтрил Facebook-a преди няколко месеца и грам нямах представа, че толкова хора са харесали разказа ми и си го разпространяват. После проверих в сайта на Public republic и видях лавината от позитивни коментари, които до момента са 542.

От вестник „24 часа” ме потърсиха, за да публикуват целия разказ и за кратко интервю. На 28 май 2013 г. разказът беше препечатан на 22-23 с. на хартиеното издание. Качен беше и онлайн, заедно с кратко интервю.

На 2 юни 2013 г. бях на гости на Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя” по Нова телевизия, където говорихме за незавърналите се и неродените.

Последва ранно сутрешно участие в предаването „Добро утро, България!” със заглавие „с. Гоздевица – на края на света” от 10 юни 2013 г.

Не закъсня и участието в друга национална медия – БНТ, на 17 юни 2013 г. Бях на гости в предаването „От близо с Мария Андонова“ в рубриката „Новите хора“, които обръщат представите ни и ни провокират. За търсенето на свободата, която е вътре в нас (след 38 минута).

Същия ден излезе и статия във векстник „Анонс” под надслов „Кой не е чел за петата ракия, кой не е чувал за нея”.

Най-много се зарадвах на живото предаване в „На кафе” по Нова телевизия, което направихме от махалите Гудевица и Гоздьовица, защото се върнах пак при тези толкова чисти и магични хора на 10 юли 2013 г.

Последното за сега участие, свързано с разказа, беше на 19 юли 2013 г. В предаването РеАктивно на Дарик радио. Краят на света е там, където са празните къщи. Думите са много силни. Думите могат да лекуват и да разболяват хората. Много говорим, но не се чуваме. Трябва да тренираме чуването и слушането.

Какво ще се случи от тук нататък? Бъдещето ще покаже!

Ето това е цялата магия и мистерия около разказа „За петата ракия или колко е хубав животът”.

„Eй, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам…”