Да приемем, че съм влюбен и копнея да заживея с този, в когото съм се влюбил. Любимият ми има едно или повече деца, с които живее или постоянно, или, да кажем, през седмица.
Как гледам на тази ситуация – като на бонус или като на неизбежна цена, която трябва да патим за връзката си?
Готов ли съм да се грижа за деца – независимо дали ще ми е за първи път или пък в допълнение на моите собствени?
Подготвен ли съм да живея с любимия си в пряка конкуренция с дете, което също има претенции към неговото тяло, внимание и любов?
А може би е точно обратното – може би това е последният ми шанс да живея с дете, с всичките радости и удовлетворение, които носи участието в израстването и развитието на един малък човек?
Важно е да си зададем тези, а и много други въпроси, макар че първоначално, когато сме най-влюбени, те може да ни се сторят твърде сериозни, далечни и обременяващи. Но истината е, че дори и най-всепоглъщащото увлечение или любов не винаги преодоляват всичко.
В течение на дългата си кариера на семеен консултант съм срещал безброй много „доведени“, „заварени“, „съчленени“ – или както искате ги наречете – семейства. И те попадат в съвсем същите капани като традиционното „ядрено“ семейство. Нататък в книгата ще обобщя най-важните от тях и ще дам няколко предложения как да ги избегнем или преодолеем.